Ако МРЗ не стане 933 лв. за цялата страна, а се определя на регионален принцип – в Благоевград ще е 574 лева
Преди няколко седмици разгледахме няколко алтернативи на въведената тази година формула за установяване на минималната работна заплата. Демонстрирахме, че е допустимо изчислението на МРЗ на база справедливи индикатори за динамичността на цените, икономическия напредък и развиването на пазара на труда, който заобикаля проблемите, които пораждат от директното ѝ обвързване със междинната, пишат в седмичния си бюлетин икономистите от ИПИ.
Това обаче по никакъв метод не адресира извънредно огромните районни разлики в съотношението на минималната заплата, закрепена на национално равнище, и междинните заплати в обособените елементи на страната, което е индикатор за положението на локалната стопанска система. В резултат, равнището на МРЗ слага разнообразни бариери на входа на районните пазари на труд. Тук преглеждаме няколко евентуални метода към районното установяване на този основен за пазара на труда знак, още веднъж посредством обвързване с справедливи знаци на локалната стопанска система.
Първата – и най-проста – опция е да използван модела на пресмятане на националната МРЗ, фиксирайки я на 50% от междинната заплата на районно ниво. Представеното тук пресмятане за облекчение употребява междинната стойност за предходната година, вместо на две тримесечия от предходната и две от актуалната година преди бюджетната процедура. За съпоставяне преглеждаме данни от 2016 година нататък.
Фиксирането на минималната заплата за обособените области на 50% от междинната основава систематизиране, при което в региона с най-висока МРЗ тя е почти два пъти над тази с най-ниска, като това съответствие се резервира през последното десетилетие – предстоящо, поради че темповете на повишаване на заплатите на работещите са сходни, въпреки отправните точки да се отличават. През годините този метод би сложил множеството области под нивото на действителната, историческа минимална заплата. През 2016 година да речем МРЗ е била 420 лева, като доста покрай това ниво би била област Варна, над нея – четири други области, а с най-висока минимална заплата – столицата. През 2023 година най-близо до действителната минимална заплата от 780 лева е Стара Загора, а по-висока е тя в четири области, в столицата – цели 1196 лева Това е резултат от по-бързи растеж на заплатите във водещите центрове. Същевременно би имало и области с по-слабо развити пазари а труда, където прагът на МРЗ би бил доста по-нисък, като с под 600 лева биха били Благоевград, Кюстендил, Хасково, Видин и Смолян. /ВИЖ ГАЛЕРИЯТА/
Този метод обаче страда от основния проблем с покачването на междинната заплата дружно с минималната – т.е., в случай че в границите на предишното десетилетие беше прилагана формула с 50% от междинната заплата, най-вероятно разликите сред областите щяха да са даже по-големи. За тази цел прилагаме и същата формула, която ползвахме на национално равнище – композиция от смяната в брутния вътрешен артикул на областите, изменението в потребителските цени и динамичността на коефициента на безработица.
Изчислените като функционалност на икономическия растеж, растежа на цените и безработица районни минимални заплати срещат някои забележими ограничавания в данните. Едното е самата им досегаемост – данни за Брутният вътрешен продукт по области са достъпни до 2021 година, което е и повода да липсва изчислена стойност на МРЗ за 2023 година На районно равнище напълно липсва пресмятане на нивата на потребителски цени, което значи, че всички области употребяват един и същи ценови показател. С други думи, явно при вероятно разбиране на сходен метод ще е належащо възстановяване на статистиката – и откъм досегаемост на данни, и откъм тяхната навременна обява. Редно е да напомним и за неналичието на постоянно пресмятане на медианна заплата (и неналичието на такова поначало на районно ниво).
Извън тези проблеми, показаното в Таблица 2 систематизиране реализира сходни разлики сред областите спрямо първия метод. Основната разлика идва от по-умерения растеж в областите с по-високи междинни заплати, като единствено столицата съумява да надвиши действителната МРЗ за 2021 година от 710 лева Видимо ще е належащо и да се употребяват поправки механизми, вследствие на доста по-динамичните стопански процеси на локално равнище спрямо националните, които могат да доведат до нежелани резултати при използването на " чиста “ формула – образец за това е доста бързото покачване на показаната тук МРЗ за Кърджали, резултат от забележителния растеж на Брутният вътрешен продукт след започването на работата на мината в Крумовград. Въпреки това, по този начин получената МРЗ е по-ниска от действително национално избраната, което би означавало и че ще съставлява по-малка спънка на входа на пазара на труд в региона.
Разбира се, значимо е да подчертаем дебело, че показаното в сегашния текст е доста надалеч от работещ модел за пресмятане на районна МРЗ. Дори и при тези първични калкулации обаче излизат нескрито значими проблеми – актуалността на данните, нуждата от включване на " спирачки “, решението дали при спад на икономическата интензивност или растеж на безработицата минималната заплата да понижава, или да остава без смяна. Тези подходи, несъмнено, по никакъв метод не адресират и огромните разлики в заплащането в другите браншове в границите на районите. Тези и доста други проблеми ще би трябвало да бъдат решени, в случай че се откри политическа воля за районно диференциране на минималната заплата в опит да се лимитират оптимално отрицателните ѝ последици върху по-слабо стопански развитите елементи на страната.
Това обаче по никакъв метод не адресира извънредно огромните районни разлики в съотношението на минималната заплата, закрепена на национално равнище, и междинните заплати в обособените елементи на страната, което е индикатор за положението на локалната стопанска система. В резултат, равнището на МРЗ слага разнообразни бариери на входа на районните пазари на труд. Тук преглеждаме няколко евентуални метода към районното установяване на този основен за пазара на труда знак, още веднъж посредством обвързване с справедливи знаци на локалната стопанска система.
Първата – и най-проста – опция е да използван модела на пресмятане на националната МРЗ, фиксирайки я на 50% от междинната заплата на районно ниво. Представеното тук пресмятане за облекчение употребява междинната стойност за предходната година, вместо на две тримесечия от предходната и две от актуалната година преди бюджетната процедура. За съпоставяне преглеждаме данни от 2016 година нататък.
Фиксирането на минималната заплата за обособените области на 50% от междинната основава систематизиране, при което в региона с най-висока МРЗ тя е почти два пъти над тази с най-ниска, като това съответствие се резервира през последното десетилетие – предстоящо, поради че темповете на повишаване на заплатите на работещите са сходни, въпреки отправните точки да се отличават. През годините този метод би сложил множеството области под нивото на действителната, историческа минимална заплата. През 2016 година да речем МРЗ е била 420 лева, като доста покрай това ниво би била област Варна, над нея – четири други области, а с най-висока минимална заплата – столицата. През 2023 година най-близо до действителната минимална заплата от 780 лева е Стара Загора, а по-висока е тя в четири области, в столицата – цели 1196 лева Това е резултат от по-бързи растеж на заплатите във водещите центрове. Същевременно би имало и области с по-слабо развити пазари а труда, където прагът на МРЗ би бил доста по-нисък, като с под 600 лева биха били Благоевград, Кюстендил, Хасково, Видин и Смолян. /ВИЖ ГАЛЕРИЯТА/
Този метод обаче страда от основния проблем с покачването на междинната заплата дружно с минималната – т.е., в случай че в границите на предишното десетилетие беше прилагана формула с 50% от междинната заплата, най-вероятно разликите сред областите щяха да са даже по-големи. За тази цел прилагаме и същата формула, която ползвахме на национално равнище – композиция от смяната в брутния вътрешен артикул на областите, изменението в потребителските цени и динамичността на коефициента на безработица.
Изчислените като функционалност на икономическия растеж, растежа на цените и безработица районни минимални заплати срещат някои забележими ограничавания в данните. Едното е самата им досегаемост – данни за Брутният вътрешен продукт по области са достъпни до 2021 година, което е и повода да липсва изчислена стойност на МРЗ за 2023 година На районно равнище напълно липсва пресмятане на нивата на потребителски цени, което значи, че всички области употребяват един и същи ценови показател. С други думи, явно при вероятно разбиране на сходен метод ще е належащо възстановяване на статистиката – и откъм досегаемост на данни, и откъм тяхната навременна обява. Редно е да напомним и за неналичието на постоянно пресмятане на медианна заплата (и неналичието на такова поначало на районно ниво).
Извън тези проблеми, показаното в Таблица 2 систематизиране реализира сходни разлики сред областите спрямо първия метод. Основната разлика идва от по-умерения растеж в областите с по-високи междинни заплати, като единствено столицата съумява да надвиши действителната МРЗ за 2021 година от 710 лева Видимо ще е належащо и да се употребяват поправки механизми, вследствие на доста по-динамичните стопански процеси на локално равнище спрямо националните, които могат да доведат до нежелани резултати при използването на " чиста “ формула – образец за това е доста бързото покачване на показаната тук МРЗ за Кърджали, резултат от забележителния растеж на Брутният вътрешен продукт след започването на работата на мината в Крумовград. Въпреки това, по този начин получената МРЗ е по-ниска от действително национално избраната, което би означавало и че ще съставлява по-малка спънка на входа на пазара на труд в региона.
Разбира се, значимо е да подчертаем дебело, че показаното в сегашния текст е доста надалеч от работещ модел за пресмятане на районна МРЗ. Дори и при тези първични калкулации обаче излизат нескрито значими проблеми – актуалността на данните, нуждата от включване на " спирачки “, решението дали при спад на икономическата интензивност или растеж на безработицата минималната заплата да понижава, или да остава без смяна. Тези подходи, несъмнено, по никакъв метод не адресират и огромните разлики в заплащането в другите браншове в границите на районите. Тези и доста други проблеми ще би трябвало да бъдат решени, в случай че се откри политическа воля за районно диференциране на минималната заплата в опит да се лимитират оптимално отрицателните ѝ последици върху по-слабо стопански развитите елементи на страната.
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ